Kefir

К Е Ф И Р
Кефир (kephir, kewra, talai, mudu kekiya, milkkefir, búlgaros) е ферментирала млечна напитка, произхождаща от населяващите Централна Азия тюркски, монголски и тибетски народи. Получава се след коагулация на краве, козе или овче мляко с помощта на кефирни зърна или т.н. кефирна гъба, Тибетска гъба. Възможно е и използване на конско мляко – нарича се кумус. Кефирните зърна са комбинация от полезни бактерии и дрожди в матрица от протеини, липиди и захари. Тази симбиозна матрица формира зърна, приличащи на карфиол. Напоследък кефирът се възражда и става много популярен, поради нови изследвания и открития, свързани с ползата от тази напитка и пробиотиците, които тя съдържа. Много различни полезни бактерии и дрожди са открити в кефирните зърна, представляващи комплексни и променливи колонии от микроорганизми. Традиционно кефирът се ферментира на стайна температура, обикновено за 24 часа. След ферментирането на лактозата се получава леко кисела, газирана и слабо алкохолна напитка. Количеството алкохол е пренебрежимо малко - от 0.08% до 2%. Съдържанието на алкохол в кефир, ферментирал 24 часа е от 0.08% до 0.1%. Кефирът има консистенция на разредено кисело мляко (айрян). На фабрично произведения „кефир“ му липсва именно газираността и алкохолното съдържание и по-скоро се доближава до кисело мляко. Кефирните зърна могат да съществуват и в друга среда, различна от млечната. В такъв случай вида и микробиологичния състав са съществено различни. Воден кефир (или kefir d'acqua) се отглежда във вода, захар, лимонов сок (или половинка от един лимон) и изсушен плод – напр. смокиня, стафиди. Обикновено престоява на стайна температура за един или повече дни. Ако зърната са били преди това в млечна среда, след измиването им с преварена и изстудена вода са нужни 2 и понякога 3 дни за добра ферментация.

Приготвяне на кефир

[pic]
[pic]
90 гр. Кефирни зърна
За производството на традиционния кефир са нужни кефирни зърна, представляващи желатинообразна